Видео дневника на Катрин на 16 г

Уважаеми дами и господа,

кога ще приемете , че заболяването може да даде симптоматика и когато го направи, тя е изключително тежка. Прогресира с всеки изминал ден. Заболяването няма рамка! Никой от нас не знае как ще се събуди утре! Никой! И тук не е въпросът да се всява паника или страх, а да бъдем реалисти!

И точно за това във всеки един от нас, който е бил диагностициран с това заболяване има страх.

Страх, че вие не разпознавате симптоматиката.

Страх, че вие си правите експеременти, въпреки , че операциите са ви неуспешни!

Страх от утрешният ден!

Страх, че дори и състоянието ни да се влоши , ние нямаме средствата да се оперираме и стигаме до дарителски кампании.

Да вие, не знаете какво е това, защото имате финансовата възможност и когато на вас или ваш близък се случи нещо, вие тихомълком отивате да се лекувате в чужбина!

Трябва ли и вие да минете от другата страна, за да разберете що е болка?!

Що е тялото ти да гори?!

Що е то, краката ти да откажат от раз?!

Що е то, да те боли 24/7?!

Що е то, да минава тялото ти ток?!

Що е то, да не можеш да седнеш да се нахраниш?!

Що е то, тялото ти да трепери и да не можеш да го контролираш?!

Що е то, да не можеш да станеш?!

Що е то, да си зависим от друг човек?!

Що е болка при полов контакт ?!

………..

Да, не всяка киста на Тарлов е симптоматична.

Да, не всяка киста е за операция.

Но МОЛЯ ВИ престанете да обяснявате на хората с установени кисти на Тарлов, особенно симптоматични как е нормално да имат такава и да си живеят живота без да го мислят!

Разберете, че всяка киста , която е асимтоматична , в следващият момент може да стане симптоматична.

Вече има немалко световни научни статии за заболяването.

Еми ЧЕТЕТЕ и се информирайте!

@акцент

Моника Маринова

Председател