От позицията на човек с рядко заболяване и от нивото на самоосъзнаване към днешна дата, аз бих искала да кажа: „Благодаря, че преминах през това!“. 
Ако не беше това изключително шокиращо и разтърсващо преживяване, вероятно никога нямаше да се „събудя“. Може би щях да продължа да живея изцяло в коловозите и да се оплаквам от всичко в живота, без да ми хрумне дори да опитам да разбера какъв е неговия смисъл, истинско предназначение. Щях да продължа да „живея“ с мисълта, че живота е да се родиш, да се изучиш, да създадеш семейство, да работиш и в някакъв момент да си отидеш. Поне на това ни учат, че това е всичко.
Но това не само не е всичко. Смисълът е много по-дълбок и много по-необятен. Стига само да получиш импулса да започнеш да си задаваш фундаментални въпроси и никога да не спираш да търсиш отговорите им. И Търсещия винаги намира.
Днес, всеки ден и всяка минута, аз благодаря, че живея! Днес, всеки ден и всяка минута, аз благодаря, че дишам! Днес, всеки ден и всяка минута, аз благодаря, че мога да се движа, да виждам, да чувам, да говоря, да докосвам!
Мили хора, Животът НЕ Е даденост.И всичко, за което изброих, че благодаря – също НЕ Е даденост.
Осъзнайте го и благодарете всеки ден, когато сутрин станете и осъзнаете, че все още живеете, дишате, движите се, виждате, чувате, говорите, докосвате!
Бъдете благодарни всеки ден и ценете високо всичко това и го използвайте не само за себе си, а и за общото най-Висше благо, защото всички сме едно Цяло.
Не чакайте да изгубите нещо, за да го оцените, както обикновено се случва.
Почерпете от опита, който имат хората, които вече са го изгубили и винаги живейте с мисълта, че никой не е застрахован.
Бъдете много здрави, благословени и осъзнати!
Животът е единствен и красив, не се отказвай, никога от него!Повярвай, можеш всичко щом си жив, повярвай в доброто споделено! 
0 Коментара