Конфликт на интерпретациите в медицината и здравеопазването
Въведение
Настоящата монография е създадена в рамките на проект „Съвременни дебати във философия и социология на медицината“, изпълняван от проблемна група по философия и социология на медицината при БАН.
Всеки човек рано или късно за съжаление става пациент.
Написаното в тази книга се отнася за всички нас – пациенти и медицински специалисти, които също стават пациенти в някакъв момент, независимо от диагнозите.
Така че не е в ничий интерес да подминава и да не прочете един така дълбоко вкоренен проблем в съвременния ни свят. Току виж настъпят някакви промени и от двете страни…
… Комуникацията и отношенията лекар-пациент са различни в трите основни направления на съвременната медицина:
(а) профилактика,
(б) лечение и
(в) рехабилитация.
Социалните роли на лекар и пациент се определят – също по различен начин – и от трите основни сфери или раздела на здравеопазването:
(а) отворено здравеопазване (напр. клиники за първична медицинска помощ, специализирани кабинети, семеен лекар),
(б) болнични грижи (например клиники, болници, санаториуми) и
(в) спешни грижи (бърза помощ, спешна медицинска помощ)1.
Тези различия могат да се окажат също генератори на конфликт на интерпретациите.
В сферата на здравеопазването и процеса на лечение обикновено в социални интеракции влизат няколко основни социални актьори: пациентът и неговите близки, лекарят, определена здравно-осигурителна институция (в България най-често това е НЗОК) и Министерство на здравето (в България Министерство на здравеопазването – политически аспект на социалните интеракции). На основата на моите наблюдения и анализи мога да диференцирам следните пет типа конфликти на интерпретациите:
(1) между лекар и пациент, в т.ч. и неговите близки,
(2) между лекар, пациент и осигурителна институция и/или министерство,
(3) между пациент и осигурителна институция,
(4) между пациент и неговите близки,
(5) между лекар и лекар.
Изучаването на тези пет типа конфликти на интерпретациите е много важен научен въпрос, дори само поради това, че възникването на негативни последици от даден тип конфликти на интерпретациите почти винаги е за сметка на пациента.
В настоящия анализ акцента ще бъде поставен върху изследването на конфликта на интерпретациите от тип 1, макар и неминуемо да се засягат – в по-малка степен – и конфликтите от останалите четири типа. Това ще бъде направено на базата на вторичен анализ на данни от т.нар. биографични микронаративи на хора с периневрални кисти на Тарлов, както и на основата на още три биографични наратива на млади жени с тази диагноза.